Само искам да изрева срещу превода на книгата, благодарение на който не я прочетох. Да, преводът е просто ужасен. И това не е (изцяло) по вина на преводача, който, убеден съм, знае добре английски, а по-скоро по вина на редактора и издателя, които си позволяват да пускат на пазара книга, която не е написана на български.

Да, за да превеждаш ОТ който и да е език, трябва най-вече да знаеш езика, НА който превеждаш, особено пък ако той ти е роден. И за съжаление много от хората, които минават за преводачи, особено на научна и научно-популярна литература, очевидно не знаят български ... или просто не си правят труда да го използват, защото им е трудно.

Пример за това са словореда, идиомите и особено "българизирането" на английски думи, които правят един текст на български изключително тромав и тегав за четене.

Относно словореда няма какво толкова да се каже, освен че е резултат на прост мързел и превеждане дума по дума. Различните езици подреждат различните смислови части на изречението в различен ред. И когато чета изречение на български, тъпо е да мога да позная от какъв език е преведено то, само по подредбата на думите.

Идиомите пък още повече. В челото ме удари следното изречение в началото на книгата: "От друга страна, в мното случаи, зад човешката лудост се крие метод.". Какво по-дяволите трябва да означава това, за човек незапознат със значението на английския идиом method in madness?!? Нима е толкова трудно да се каже, че "за всичко това си има причина?"

Положението с българизирането на английски думи, вместо да се помисли 5 секунди за вече съществуващи и напълно подходящи български такива пък отдавна е трагично. Всеки "aкадемик" от хуманитарните дисциплини, който поназнайва малко английски и иска да се изкара много умен, "заема" думи от английски, за да изглеждат писанията му пълни с термини. Така вместо "мисловен" или "умствен" получаваме "когнитивен" (и не ми казвайте, че "е от латински", щото тия хора латински не са помирисвали).

По метода на "не ми се занимава да търся българските думи" пък преводачът построява монументалния езиков апотеоз, който е изразът "каузалната текстура на средата". Causal означава причинно-следствен, а texture в случая е структура или просто същност. Но къде ти да стигне човек по-далеч от първия резултат на google translate, ако ще и да му плащат за това.

Като чета по-стари книги, се удивлявам на цветистия български език, който преводачите използват. За да сме честни, трябва да кажа, че и книгите на английски отпреди няколко десетилетия използват по-цветист език от сега, определено го има опростяването (да не кажа опростачване) на езика.

Все още има български преводачи, които могат да пишат - щото за да си добър преводач трябва да си и поне сносен писател (това особено ясно се вижда в поезията - няма как да превеждаш поезия, без да си добър поет). Тия преводачи обаче почти изключително превеждат художествена литература, докато научно-популярната се дава на разни момченца с гугал транслейт.

Както и да е, исках просто да мърморя за превода, не за книгата. Не съм я чел, но Пинкър е съвсем приятно четим на английски (както всъщност е и младият Докинс, също окепазен при превода.

How the rational pursuit of self interest can add up to crippling irrationality in a society. Pinkner provides tools, (mostly mathamatical), to aid in reasoning, critical thinking, probablility, correlations vs. causation, and thinking outside our confirmation biases.

I don’t know if I can be fair in reviewing this book. It reads like a statistics textbook. Statistics was not my favorite course in college. Lol

As an amateur reader of epistemology, it is difficult to give an in-depth critique of the book. I rate it highly because the book is an assortment of key topics in logic and critical thinking: statistics and probability, Bayesian reasoning, logical fallacies, game theory, rational choice and expected utility, and the relationship between correlation and causation. The book reads less like Mr. Pinker's voice than a hotchpotch of ideas of thinkers and philosophers that have preceded him. The references and authors to which the book adverts make for resourceful further readings.

Owing to the technical nature of the topics discussed, parts of Rationality read like a textbook. Nonetheless, these esoteric parts constitute a fringe rather than a mass. It helps that Pinker employs quip, humour, and real-world examples to explain some concepts. A good introductory text to epistemology.

Rationality: What It Is, Why It Seems Scarce, Why It Matters, and why is this book so tedious, boring, monotonous, uninteresting, unexciting, dull, dreary, uninspired, unvaried, lifeless, flat, drab, banal, routine, humdrum, tiresome, wearisome, wearying, weary, tiring, laborious, long, long-winded, long-drawn-out, irksome and thesaurus-like even to someone like me who agrees with the vast majority of it?

See the graph in the accompanying PDF.

P. S. There's no PDF, obviously.