„Формата на водата“ на Гийермо дел Торо може би е филмът на годината според Академията, но голяма част от киноманите все още вярват, че мексиканският режисьор оставя най-трайна следа през 2006 г. с готическата си приказка„Лабиринтът на фавна“, който черпи вдъхновение от „Алиса в страната на чудесата“, „Измислици“ на Хорхе Луис Борхес и „Великият бог Пан“ на Артър Макън, която едва преди седмица излезе за първи път на българския пазар под логото на „Дежа Бук“.

Историята е предадена чрез фрагменти от случки между различни герои, които по един или друг начин са свързани с мистериозната Хелън Вон. През гори, публични домове и кални викториански улици постепенно се промъква подозрението, че момичето има вземане-даване със силите на мрака и най-вече с култа към бог Пан. Преводачът Слави Ганев включва множество бележки, хвърлящи светлина върху историческия и митологичен контекст, както и две допълнения, едното от които разглежда образа на жената от епохата на Макън, която според него може да се очертае като една своеобразна Ева, изкушена от Адам със забранения плод.

Макън не е добре познат у нас, въпреки огромното влияние, което оказва върху жанровата литература на XX век. Мрачните нишки на историите му могат да се открият в космическия ужас на Х.Ф. Лъвкрафт и по-късно при Стивън Кинг, който я определя като една от най-добрите истории, писани някога, а един сред почитателите на повестта е самият Борхес, който изследва покваряването на човешката душа и връзката с разпада на тялото. Чрез него Макън хвърля сянката си към магическия реализъм в Южна Америка, както и към писатели като Пол Боулс и Хавиер Мариас.

„Великият бог Пан“ е разделена на две части, като във втората половина е поместена новелата „Съкровена светлина“, която също е свързана с развитата митология. Осезателно е влиянието, което Макън оказва на Лъвкрафт, чиито разкази са обединени в подобен пантеон на ужаса. За съжаление, двамата страдат и от сходен недостатък. Неназованият ужас, предаден без конкретика, който в някои епизоди работи, но в други остава анемичен.
„Не беше толкова физическо, колкото психическо. Сякаш с всеки дъх поемах някакво смъртно напрежение, което проникваше в нервите, костите, жилите на тялото ми. Чувствах се изнемощял от глава до пети, зрението ми се замъгли, все едно ме застигаше гибел.“

Героите също страдат от службата на по-общия план и остават без характерни белези. Трудно е след прочита да се различат, да се каже нещо за характерите им или дори за начина им на говорене. За разлика от съвременниците си Р. Л. Стивънсън и А. К. Дойл, Клайн не изпъква със силни художествени качества. Силата на писането му е в провокацията и разгръщането на темата за покварата на човешкия дух. Подходът му е почти научен, дори природните описания са предадени с отдалеченост и явна престореност, почти по задължение.

Въпреки това „Великият бог Пан“ е важен артефакт и крайъгълен камък за готическата и хорър литература, както и за всичките им подразделения. При това книгата е част от чудесната поредица на издателство „Дежа Бук“, които, благодарение на преводача Слави Ганев, продължават да запълват важна празнина в родното книгоиздаване. След „Кралят в жълто“ на Робърт У. Чеймбърс, „Дракула“ на Брам Стокър и „Монахът“ на Матю Грегъри Луис, твърдите корици на повестта на Макън пасват прекрасно.

Сега е време някой да преведе и разказите на Лорд Дансени.

I did enjoy this story, though it was a bit confusing at times with the POV jumps. I'm terrible with names (even character names) so at the start of each chapter, for a few seconds I didn't know who was who or what was happening. But I guess that's my problem. Anyway, I did enjoy the story and the writing, but I couldn't quite get fully on board seeing as it went with the 'women are evil seductresses or disposable' trope so often seen at the time. I appreciate it was a different era with a different attitude to women and their place in the world. Still, doesn't mean I have to enjoy reading it when it comes around. I have really enjoyed books that have this attitude and I have enjoyed books with all or almost all male characters, this one was just a little bit much. So three stars, not four.

Ja, hm. Es ist doch viel hölzerne Erklärerei. Ich hätte mich an meinen eigenen, schon zwanzig Jahre alten Grundsatz erinnern sollen, dass ich von Stephen King empfohlene Bücher nicht zu lesen brauche, King ist für mich ein Kompass, der nach Süden zeigt.

This is a book that I read.

Historical Horror taking place in 20th century Britain.
Story is about Great God Pan entering our world haunting people and places with her presence. Story is narrated through different people mostly in letters. The build up of the story is thrilling but I think the ending lacked a good resolution. Like the author didn't know what to do with the ending. Overall normal story, I know this is considered a Classics but I didn't personally connect with it.

A clear predecessor to the early 20th century "weird" fiction of Lovecraft or Ashton Smith, PAN might actually be MORE readable than those two or their contemporaries. It doesn't have the big, crashing climax we expect from horror, preferring a quiet mounting dread as the tale of years and broken lives unfolds.

It's not perfect, could be longer, and the e-book version I read had a few formatting issues that removed me from the story. Trivial issues.

Snag a copy, an hour of quiet by a fireplace or in that big chair near a window on a stormy day, and enjoy a classic horror story.

Lovecraft does it better.