Давам на книгата именно този рейтинг, защото първо прочетох "Аз още броя дните" и сравнение с нея тази малко изостава в няколко аспекта. Един, от които е предаването на цялостната емоция през целия прочит. Смятам, че това се дължеше на накъсаността на романа и всеразличните тимелине-ове, които той имаше. Оттук идва и още един проблем за мен, а именно - самото разминаване в датите. Веднъж започваше през един месец, следващата глава беше с един месец назад, а от същата "история" и беше значително объркващо. 

Не знам колко е удачно да сравнявам двете книги на Бърдаров, но Absolvo Te беше пълна с толкова много герои и истории, че по едно време стана малко сложно тяхното проследяване. Разбирам, че това бе нужно за развитие на цялостната история и свързването между героите наистина ми хареса, но при наличие на толкова гледни точки и ниският ми attention span беше по-трудно да следя какво се случва. Отново съобразявам и поставям една до друга книгите на автора, но "Аз още броя дните" също имаше няколко (две) времеви линии и все пак там ситуацията беше различна, защото от самото начало ти знаеш накъде отива историята и че тя се върти главно около двама човека. 

Интересно ми беше, че тази книга е написана сравнително скоро, а ситуацията продължава да се влушава от гледна точка на Газа и Палестина. Смятам, че Бърдаров много добре е споделил своите няблюдения над войната като цялостна дейност без открите да заема страна. В една война не мисля, че е хуманно да се заема страна като знаем колко много хора загиват поради нечии чужди възгледи, идея, мнения и най-вече его. За втората световна знаем, изморена съм да чета за нея. Наистина не ме вълнува и бих пропуснала всяка книга за нея, защото усещам, че психически ми тежи, а и толкова много истории съществуват, свързани с убити, оцелели, участвали, избягали и т.н., че желанието ми да прочета за поредните несгоди точно за тази война ми е намаляло до минимум. Може би и затова тази книга бе повече интересна за мен откъм Палестино-Еврейските проблеми. Не съм чела за техните истории и ми беше любопитно. Както беше и случаят с "Аз все още броя дните". 

Бърдаров изглежда винаги е писал достъпно и увлекателно. Личи си и че историята му е в кръвта. Книгата му е добра, но отново бих казала, че има и по-добри творби. Като допълнение единствено бих казала, че се радвам, че това не беше книга за любовта. Бях изненадана от края и развитието на историята. Good plot-twist. :)