Книгата е интересна като запознаване с началото на пътя на Брандън Сандерсън. Усещането да се чете е нещо като Килимените хора за Тери Пратчет. Историята е пародия, която прелива от добри идеи, подплатена с добри илюстрации и красива корица, но е трудна за четене.

Вероятно ще пробвам втората част, защото очаквам с развитието си като писател, значително да подобри качеството.

Освен 13-годишния Алкатрас, в книгата фигурира и Бастилията, която е момиче рицар.