Чаен монах отива да търси нещо друго в гората и намира приветлив робот. Роботите са се пробудили и са напуснали земите на хората преди стотици години. Това е предизвикало отдавна преодолян колапс, след който са останали шепа хора, обитаващи един град и стотици села. Сега робот и човек търсят контакт отново.

Книгата е постапокалиптича утопия, в която обществото функционира с идеална комунистическа система. Пари няма. Всичко е приветливо и мило. Като продължение на Мечо Пух. Много от диалозите са на ниво Пламъчко и машините, но има сцени за възрастни и не става за деца.

Историята ни представя визия за бъдещето, която се запомня и предизвиква размисъл и сериозна емоционална реакция. Всичко е опростено. Хората са щастливи без пари и с полиаморни семейства. Никой не ревнува. Няма болести и престъпления. Планетата е чиста. Липсва кулата на пес патрул.

Книгата е супер, но героите се като барбароните.