Винаги ме е било страх от войната. Независимо колко книги ще прочета за нея обаче, не мисля, че някога ще успея да я разбера, както самите хора, които са я преживели. Книгата на Бърдаров се различава от всички останали истории за битките, за насилията и зверствата извършвани независимо от коя страна. Различава се с това, че има детайлни описания на изродщината, която е била, на жертвите, телата, сградите, историята между Айда и Давор. Точно историята между двамата влюбени ме накара да усетя тази книга долкова силно. Понеже не съм запозната въобще с тази война и това беше първият ми "досег" до нея, някакси се надявах да завърши различно или поне да няма толкова насилие. Разбира се, това е изключително наивно от моя страна, няма как да няма насие по време на война.

Това което не ми хареса в книгата е колко фалшиво стояха интервютата и някои разговори със Зоран. Авторът е вкарал емоция, която някакси не се вписваше в самата атмосфера и не се усещаха автентично в сравнение с историята на Айда и Давор. 

Смятам, че ако самата книга беше с поне 100-200 страници по-дълга щях да се озова в още по-голяма дупка. 

Изключителна книга. Надявам се да не се налага хората да броят дните и да преживяват този ужас, който оставя след себе си войната.