Изключително съм изненадана от тази книга! Въобще не очаквах подобнаистория, камо ли завършек. Всеки път, когато срещна по някакъв много ниш начин вкарани лгбти+ елементи в българска книга оставам много изненадана, защото смятам, че добре познавам литературата ни и смея да кажа, че подобни теми са все още табу. Това е може би третата книга с подобна тематика и е интересно колко не сенатрапва и бие на очи. Това го казвам във връзка с манталитета, който ние като народ имаме спрямо "различните" хора - че се натрапват, били мнего налагащи. А всъщност в тази история,

връзката между Дана и Бекиа се усети изключително натурална и естествена. Чак беше неочаквано за мен.

Цялата развръзка между брата и сестрата също беше от изключително значение за мен. Усетих я лично. Не мога да си представя ако ми се наложи да

бележа брат си, моята кръв, със знка на смъртта.

Книгата бе уникална. Със сигурност изисква втори прочит, ако не и трети след време.