Повелителите на руните се борят помежду си, докато огнените хали се надигат.

Историята с невъобразимия далечен враг е стара като фентъзито. Ако има нещо по-страшно от невъобразимия далечен враг, то е още по-невъобразимия още по-далечен враг. В този аспект, историята е клише, което сме чели и в LOTR, и в цялата библиография на Реймънд Фийст. Героите са романтични и абсурдни, бих казал черно-бели, но има и няколко по средата.

Ако нещо прави книгата сравнително заслужаваща да бъде прочетена, то е магическата система. Магията на руните дава възможност на господаря на руните да откупи, изземе или получи като дар жизнено умение на друг човек, който го губи изцяло. Говорим за неща като ум, жизненост, сила, обоняние. Така господарите стават много по-умни, бързи и силни, а отдалите дарове се превръщат в страдащи инвалиди в складове за инвалиди. Тази ситуация е описана в големи подробности, които са доста неприятни. Крайната вредност и отвратителност на това даряване противоречи с високия морал на повечето господари.