Харесвам много Джон Вердън - едни от най-добрите криминални романи, които прочетох през последната година, бяха неговите. Харесва ми стилът му, чувството за умереност и тихо напрежение, атмосферата на романите му. Четейки обаче тази трета за мен негова книга, имах усещането за нещо твърде познато - известната доза предсказуемост в развитието и начина на изграждане на фабулата леко ме подразниха. Въпреки това книгата ми хареса - заради начина на писане, симпатичните герои, дълбочината, но и заради това, че финалът не бе предизвестен и ме изненада - в този момент всеки факт намери своето логично място и се напасна идеално в мозайката на романа.