<i>"отложих всичките си самоубийства заради теб..."</i>

<i>"оттук нататък всеки ден ще те забравям."</i>

освен тези два цитата аз не усетих нищо друго освен досада. не мога да понасям цинизмът на Рахнев. камо ли докосванията с U2, VH1 и дори футбол? не мисля, че ще срещна отново човек, било то българин или чуждестранен автор, който си позволява да вкара футбол в поезия. 

в момента успявам да сравня тази стихосбирка със [book:Зелда|36460549] и за тези 9 години, което е разликата между двете книги, аз ги намирам за изключително сходни. може би разликата беше единствено във факта, че Рахнев бе наблегнал върху Radiohead и U2 в [book:Зелда|36460549]. 

за съжаление това е една от онези български книги, които не бих препоръчала на нито един познат. за негово добро, разбира се. 

и отново, прочита в Storytel бе превъзходен. само заради него рейтингът ми в Storygraph е с 0.25 повече от този тук. :) а също и защото <i>"Един Елин..."</i> звучи доста благозвучно.