Scan barcode
A review by venusinlove
К като всичко by Iana Boukova, Яна Букова
reflective
medium-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? No
- Loveable characters? No
- Diverse cast of characters? It's complicated
- Flaws of characters a main focus? It's complicated
2.75
Имах голямо желание да харесам тази книга, докато не я прочетох. Може би аз съм твърде взискателни след няколко прочетени книги с кратки разкази, които бяха просто феноменални и поради тази причинах не успях да обикна К като всичко. Но честно казано се съмнявам.
Книгата беше пълна с откъси от моменти от всеразлични разкази и много ме съмнява, че дори и самата авторка е знаела какво се случва. Обикновено съм винаги "ЗА" с две ръце в подкрепата на българската литература,особено по-модерната, каквато смятак за такави и тази книга, но в случая не мисля, че е редно спрямо самата мен и всичко чудни книги, на които съм дала повече * (а и на тези, на които съм дала по-малко -също).
Бих искала все пак да изразя мнение за тези, които ми направиха по-голямо впечатление:
♡ Каменният квартал - Изненадващо, може би само аз го усетих по този начин, но все едно беше разказана историята през погледа на дете с умствени проблеми, което бе гледна точка, с която не бях запозната. Все пак беше доста интересно, въпреки и недосмислията и празнотите в цялостната картинка. Не знам дали съм права с частта за детето, не съм чела коментарите и изявите, ако има такива, от страна на авторката.
♡ Ябълките - Тази история искам да я спомена само и единствено, защото не разбирам какво място има ED в една толкова кратка и по себе си доста интригуваща ситуация. Имаше твърде много екзистенциални въпроси, които бяха повдигнати и едновременно с тях наблягането върхо хранителното разтройство на момичето ми беше изключително ненужно. Да не говорим колко деликатна тема е това и колко много според мен е нужно да има поне малък warning sign.
♡ К като всичко - Не бих казала, че тази книга заслужава да носи това име, понеже имаше доста по-интересни разкази от нея, но ми хареса речника и цялата история около него. Даже бих казала, че е ЧУДЕСНО описание на това как мозъкът ми мисли. Или по-скоро как мозъкът на един човек с ADHD мисли.
♡ Когато семейството седи около масата - ДА! Тази история вече беше много интересно - почти като Black Mirror епизод. Беше и объркваща, но ако беше самостоятелна, доразвита история, то тогава може бих щях да ѝ се насладя много повече.
Не искам да "плюя" авторката, книгата е сравнително добра, но не бих казала, че е и нещо твърде впечатляващо.
И все пак благодаря на Библиофем, че ми дадоха удоволствието да я прочета. :)
Книгата беше пълна с откъси от моменти от всеразлични разкази и много ме съмнява, че дори и самата авторка е знаела какво се случва. Обикновено съм винаги "ЗА" с две ръце в подкрепата на българската литература,особено по-модерната, каквато смятак за такави и тази книга, но в случая не мисля, че е редно спрямо самата мен и всичко чудни книги, на които съм дала повече * (а и на тези, на които съм дала по-малко -също).
Бих искала все пак да изразя мнение за тези, които ми направиха по-голямо впечатление:
♡ Каменният квартал - Изненадващо, може би само аз го усетих по този начин, но все едно беше разказана историята през погледа на дете с умствени проблеми, което бе гледна точка, с която не бях запозната. Все пак беше доста интересно, въпреки и недосмислията и празнотите в цялостната картинка. Не знам дали съм права с частта за детето, не съм чела коментарите и изявите, ако има такива, от страна на авторката.
♡ Ябълките - Тази история искам да я спомена само и единствено, защото не разбирам какво място има ED в една толкова кратка и по себе си доста интригуваща ситуация. Имаше твърде много екзистенциални въпроси, които бяха повдигнати и едновременно с тях наблягането върхо хранителното разтройство на момичето ми беше изключително ненужно. Да не говорим колко деликатна тема е това и колко много според мен е нужно да има поне малък warning sign.
♡ К като всичко - Не бих казала, че тази книга заслужава да носи това име, понеже имаше доста по-интересни разкази от нея, но ми хареса речника и цялата история около него. Даже бих казала, че е ЧУДЕСНО описание на това как мозъкът ми мисли. Или по-скоро как мозъкът на един човек с ADHD мисли.
♡ Когато семейството седи около масата - ДА! Тази история вече беше много интересно - почти като Black Mirror епизод. Беше и объркваща, но ако беше самостоятелна, доразвита история, то тогава може бих щях да ѝ се насладя много повече.
Не искам да "плюя" авторката, книгата е сравнително добра, но не бих казала, че е и нещо твърде впечатляващо.
И все пак благодаря на Библиофем, че ми дадоха удоволствието да я прочета. :)