Scan barcode
A review by venusinlove
Живот в скалите by Мария Лалева
adventurous
emotional
hopeful
informative
inspiring
mysterious
reflective
sad
slow-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? Yes
- Loveable characters? Yes
- Diverse cast of characters? Yes
- Flaws of characters a main focus? No
5.0
Прочетох вече няколко ревюта от различни хора и все пак не мога да разбера какъв е проблемът с авторката и творбата ѝ. Според мен жената си пише доста увлекателно. Да, на много части текстът се влачеше и ми беше дори бавно темпото, с което всеки от героите описваше случилото му се, а и на другите също.
Интересното е, че повечето негативни коментари, които видях бяха изцяло без силни доводи, което ме навява на мисълта, че или човек не е дал шанс на книгата да го погълне (защото историята наистина си е увлекателна), или е изградил предварително своето мнение за Лалева (за която явно има някакви новини и около публикуването на тази книга, но толкова се изгубих, че не мисля, че е нужно да навлизам толкова дълбоко), или просто не е по неговия вкус.
На мен лично тази книга ми повлия много. Да, съгласна съм, че писането на авторката е малко досадно от време на време. Не може всяко второ изречение да е просто и с 4-5 думи. Това може да си е лично мой "ick", но съм убедена, че ако тези изречения бяха с една идея по-дълги книгата нямаше да ми се стори толкова тягосна като времетраене на прочита ми. Което всъщност е странно, защото нямам проблем по принцип с подобен начин на писане или с четенето на ~400 страници за около седмица - този път ми отне почти 3. Въпреки този "кусур", книгата наистина ми хареса. Героите бяха интересно, историите им също, даже имаше случаи, в които се замислях "Този детайл за какво е тук? Не мисля, че беше важен.", но всъщност в нечия друга история той бива засегнат и това е прекрасен пример на моята любима Пушка на Чехов - тя бе използвана до последния патрон. Нямаше пропуски тази книга, наистина съм зашеметена.
Има и друг факт - не обичам да чета за вяра, за религия, за Бог. Не е в кръвта ми и не се интересувам. Тук идва моято "но". Някакси Лалева така описваше вярата и вселената и висшите сили, че усетих отвътре как нещо в мен се размърда и си казах, че може би... Може би има смисъл.
С право тази книга е толкова известна. Тя просто ме съсипа със съвършенството си.
Бих била благодарна ако някой е така добър да ми обясни тези така огромни проблеми в тази литература, защото все пак мога да греша и наистина да има причина всички да са толкова критични към авторката и творбата ѝ. :) Но засега - 4.75*.
Edit, 2025 г.: 5*.
Интересното е, че повечето негативни коментари, които видях бяха изцяло без силни доводи, което ме навява на мисълта, че или човек не е дал шанс на книгата да го погълне (защото историята наистина си е увлекателна), или е изградил предварително своето мнение за Лалева (за която явно има някакви новини и около публикуването на тази книга, но толкова се изгубих, че не мисля, че е нужно да навлизам толкова дълбоко), или просто не е по неговия вкус.
На мен лично тази книга ми повлия много. Да, съгласна съм, че писането на авторката е малко досадно от време на време. Не може всяко второ изречение да е просто и с 4-5 думи. Това може да си е лично мой "ick", но съм убедена, че ако тези изречения бяха с една идея по-дълги книгата нямаше да ми се стори толкова тягосна като времетраене на прочита ми. Което всъщност е странно, защото нямам проблем по принцип с подобен начин на писане или с четенето на ~400 страници за около седмица - този път ми отне почти 3. Въпреки този "кусур", книгата наистина ми хареса. Героите бяха интересно, историите им също, даже имаше случаи, в които се замислях "Този детайл за какво е тук? Не мисля, че беше важен.", но всъщност в нечия друга история той бива засегнат и това е прекрасен пример на моята любима Пушка на Чехов - тя бе използвана до последния патрон. Нямаше пропуски тази книга, наистина съм зашеметена.
Има и друг факт - не обичам да чета за вяра, за религия, за Бог. Не е в кръвта ми и не се интересувам. Тук идва моято "но". Някакси Лалева така описваше вярата и вселената и висшите сили, че усетих отвътре как нещо в мен се размърда и си казах, че може би... Може би има смисъл.
С право тази книга е толкова известна. Тя просто ме съсипа със съвършенството си.
Бих била благодарна ако някой е така добър да ми обясни тези така огромни проблеми в тази литература, защото все пак мога да греша и наистина да има причина всички да са толкова критични към авторката и творбата ѝ. :) Но засега - 4.75*.
Edit, 2025 г.: 5*.