Денят на пришълците е нещо като втора част на Човекът в лабиринта. Двете книги не се отнасят за същите хора, същото време или същите извънземни, но са спекулативни и тематично сходни.

На планета, обитавана от хора, се появяват извънземни. Големи, красиви, умни и властни - толкова превъзхождащи хората, че им се струваме като работни животни. Коне, в най-добрия случай. Съдбата на хората е нелека. В Денят на пришълците има един имунизиран към влиянието им. Човекът в лабиринта има друго умение, с което да се пробва. И в двете книги има главен антагонист с почти едно и също име, въпреки че като цяло това са книги без непременно някакви особено добри или особено лоши герои.

Тези книги не са оценени високо от другите читатели, но за мен Силвърбърг е класика и като го чета се потапям в друг клон от бъдещето - такова, каквото би могло да се случи, ако някъде през 50-та година нещата бяха завили в друга посока.