Личи си, когато човек е вкарал цялото си сърце и душа в това да предаде най-съкровените си чувства на лицето отсреща. И по такъв начин, че независимо от това кое е това лице - то ще разбере и ще потръпне от първия прочит. Това да вникне в написаното, да изживее историите и спомените на автора е трудна задача, с която Мария Касимова се е справила съвършено. 

Смятам, че тази книга е написана брилянтно. Смях се, радвах се с Мария, беше ми тъжно и плаках. Усетих всяка неимоверна частица в мен как се разбужда, замислих се. Може би в това е силата на Мария. Толкова откровено поех нейните истории, че ги усетих като свои. Силно впечатлена останах и с нетърпение бих прочела следващите ѝ творби!