смятам, че тази книга е доказателство, че актьорите е добре да си останат актьори, а не да пишат книги на 30 годишна възраст, след като цял живот (или поне досега) са били актьори. повечето истории бяха абсолютна глупост. мързеливо написани, започната беше една мисъл и изведнъж се вмъква друга, която бива "завършена" с думите "Както и да е.", мислейки си че авторът е вкарал изключителна умнотия. да споменавам ли колко често в диалозите беше използвано прекрасното паразитно възклицание "Ох..."? 

чета останалите ревюта и съм смаяна. какво беше забавното в тази книга? честен въпрос. може би обясненията за любовта в инстаграм или вулгарщината към жените? не ми беше приятно да я чета. 

допълнително нещо, което не разбрах бе какво прави в книгата е сценарият за мечката. все едно тази книга е просто сбор на истории, събрани от кол и въже. все едно на автора му е била дадена да напише книга за 1 месец и е бил притиснат от времето. това е единствената ми представа за причината, поради която би могла да се напише такава сбирщина от много глупости и малко умности.

и тъй като не обичам да оставям единствено и само негативизъм в едно ревю - това, което ми хареса и историята за кадъра с дядо му в морето.