Доста разочароващ роман. Интересното, което забелязах бе, че много се приближава до стила на Георги Господинов, а след като приключих със самата книга усетих колко много допирни точки има с Времеубежище. Не бих казала, че книгите са съвсем еднакви, но са с доста прилики, което не ме оставя с добро впечатление откъм прочита на "Неделният продавач на книги".

Идеята беше добра, интересна бе и историята, която се развиваше, но всичко беше толкова мудно изразено, че ми уби желанието да я приключа за ден-два, както очаквах, че ще стане.

Проблем имах и с няколкото plot holes в разказа. Едновременно с това историята с Мария и Сидел не бяха развити изцяло и седяха малко фалшиво на фон на цялостната картина, което не ми позволяваше да "заобичам" този роман.

Корицата от друга страна е феноменална и ме заплени от пръв поглед. :)

Дргу интересен аспект,който не очаквах да ми направи толкова голямо впечатление, бе частта с влизането в църквата на протагониста. За пръв път в българска книга срещам подобен детайл и за мен беше удоволствие, че е в книга, въпреки мимолетната си значимост.