тежка книга, с много умости, с много замисъл написана. напомня ми много на песента "Притури се планината" като история и като усет. лично за мен обясненията ми бяха една идея в повече. концентрацията на книгата спада повече върху наблягане на мъдротите, които писателката иска да ни каже чрез своя опит и своите герои, но ми липсваше динамиката, която смятам, че я имаше повече в началото и една идея към края на самата книга. въпреки тези "кусури", които само аз си знам и са такива само за мен, книгата е феноменална, начинът, по който е написана - също. дори и начинът на прочит беше отличен. 

харесаха ми и различните истории между хората, това през което са минали и колко различни и индивидуални бяха те. 

смятам, че краят беше забележителен по това, че до последно очаквах всеки един от героите да загине под лавината, което се оказа, че не е точно така и ми беше много интересно как откриват и телата на мъртвите и тези на живите и ги спасяват. хареса ми, че тези детайли бяха споделени в края, защото ме държаха да не оставя книгата настрани, а да си я завърша изцяло. :)