Томас Кромуел се въздига бързо от низините до най-високите нива на властта в Англия. Предимството му е, че умее да борави с пари и услуги. Не отказва да приюти изпаднал сирак или да помогне на забременяла жена със същата лекота, с която разчиства зле управлявани имения. Оказва се, че е и умел в прегазването на политически противници.

С напредването на тази безкрайно дълга книга, от страниците започва струи отчаяние. Кромуел, който прави каквото е редно бива заменен от Кромуел, който прави възможни безобразията, които му наредят. Младите вълчета в домакинството му порастват и напускат дома един по един, с което сякаш жизнената енергия започва да го напуска. Ан Болейн изгрява и залязва. Нещо с нейната енергия също се пречупва.

Историята е поучителна. Не съм сигурен каква е основната поука. Може би че абсолютната власт развращава абсолютно и Хенри VIII е бил крайно неприятен тип, кръволок. Той и обкръжението му, включително Кромуел.