По принцип не съм фен на поезията, не ме грабва нищо в нея. Рядко намирам смисъл и възможност да усетя каквото и да е било, написано от автора, което да ме накара да разбера с толкова малко думи неговите емоции и чувства. Затова смятам, че когато една книга, пълна с изключително много живот и свежест, се появи пред мен - оставам без думи. 

Прозата, която пише Мария Донева е като свеж дъх сред толкова много неразбрани стихове, измежду които се намираме. Остави ме изненадана и без дъх. Може би това бе първата и последната подобна книга за мен. Прочита също беше зашеметително добър. Препоръчвам с две ръце, дори и за тези, които като мен са скептични към поезията.