Романът е типично претенциозен, което не е нещо ново, което съм забелязала за начина на писане на Господинов. Чудесно разказани кратки истории, но ме опасява това, че те бяха толкова много и заличаването им от съзнанието ми ще бъде почти мимолетно. Разбира се, това не прави творбите на Георги Господинов по-малко зашеметяващи и релеванти, независимо от читателите, но забелязвам как романите не са му силната част. Някакси кратките истории успяват да ми повлияят много повече, отколкото опитите му за по-дълги творби.