Сивият е като онези комари, дето правят въннннн и колкото и да се опитваш да ги размажеш върху врата си, да мислиш че си ги размазал върху врата си, най-накрая успяват да се налочат с кръв. Това е едно твърде рационално описание на събитията, а в книгата нищо рационално няма. Всичко е гротеска, като филм с Джеймс Бонд, герой на Брус Уилис, или може би като игра на Фортнайт.

Бях скептичен, защото след Рейн Сан и Ливия Лоун, тази година леко ми беше дошло до гуша от трилъри за наемни убийци, отмъстители и подобни, особено такива надарени с неестествена сила, но това определено става за четене.