Рядко попадам на книги, които се четат бавно и въпреки това стават. Сянката на боговете върви с три гледни точки, всяка от които е в няколко страници. Налага се да подскачаме от един герой на друг често, което е добра възможност просто да спрем да четем.

Историята се върти около три супер бойци, които имат своите мисии. Никоя от тези мисии не е от голямо значение в част първа. Може би ще се появи смисъл по-натам. Горе-долу се изяснява как съдбите им са свързани.

Като цяло в добро фентъзи. Много кръв се лее, което го прави по-скоро история за Дризт, отколкото от Малазан.