Демони, които изпълзяват от някъде.

Четенето на фентъзи изисква фази на нечетене, защото иначе историите започват да се повтарят. Темата за изпълзяващите отнякъде демони ми напомни демонския цикъл на Питър Брет. За добро или лошо, от неговото творчество ми е останал смътен спомен, колкото за периодично дежавю. Също така, изглежда сякаш Шалион е по-сложен и комплексен свят, макар и все така оптимистичен.

Много от съвременното фентъзи страда от толкинизъм. Има шаблон, от който няма измъкване. Създава се един епичен и красив свят, в който героите развързват възел. Като го развържат, светът не може да съществува повече. Пръстенът достига планината Дуум. Валхеру биват победени на всеки 3 книги. В света на първия закон дивотията се изражда в див капитализъм. В света на диска се появяват влакове. Зимата идва и т.н. Нужно ли е всичко това?

След втората книга за Шалион, съвсем не сме близо до разсичането на някакъв възел, но започваме неприятно много да разбираме как работи света. Книгата ми хареса много, но има сериозен риск третата част да не ми хареса никак.