Изключителна книга! В абсолютно всяка история търсех своя баща, опитвайки се да запечатам в съзнанието си това, което е той в момента, докато е все още жив и до мен. Казвайки това, беше много трудно да прочета подобен тип книга, защото, въпреки, че знам, че някой ден той също ще е сред починалите, мозъкът ми все още не може да свикне с тази мисъл. Налагаше се да спирам по средата на някои истории, защото мъката ми за бъдещата загуба беше твърде силна. И все пак, успях да прескоча страха си и да прочета тази невероятна сбирка от спомени. 

Част от тези, които се откроиха и запечатаха в съзнанието ми бяха: 

♡ Любов на Теа Денолюбова
♡ Татко в три от милиарди картини от Мария Касимова-Моасе
♡ Джаз от Валентин Дишев
♡ Никога недостатъчен от Екатерина Петрова
♡ Фрагменти от портрет с брада, куче и часовникова кула (суха игла) от Надежда Радулова
♡ Само толкова и завинаги от Ива Иванова
♡ За смисъла на упоритостта да си добър от Мариана Де Мео
♡ Селото знае от Райна Димитрова

Единствената историята, която не успя да ме докосне и остана от части дистанцирана от книгата за мен беше "Старото куче" на дипломацията... или сто и един начина за спасяване от скуката от Маргарита Велева. 

Тази книга е за всеки, който има баща. Или два.