Признавам си, че очакванията ми към тази книга бяха малко по-високи и съответно историите не оставиха значителен отпечатък върху мен. Всяка история беше чудесно написана, повечето ми бяха много интересни, имаше и някои, които ми се видяха твърде "детински" и "несериозни" за разлика от обграждащите ги текстове. Под "някои" имам предвид точно една. Но това ще го игнорирам, защото не бих позволила една история да повлияе на оценката ми. 

Идеята за създаването на книгата е изключителна и смятам, че е необходимо (даже е, крайно време) да имаме подобна литература на българската сцена. Ако я бях прочела, докато бях на 16-17-18 години щеше да ми се отрази много позитивно. За съжаление или по-скоро не, сама съм достигнала до повечето заключения, на които авторите на историите се стараят да научат читателя. Може би и затова не успях толкова да се свържа с тях. Въпреки това, бяха чудесни и ме подтикната да си запушвам ушите на всяко изречение, започващо с "Виж сега, моето момиче...".