Рядко харесвам продълженията повече от първите части, особено като са толкова дълги. През цялото време имаше едно "Ох, това не върви на добре" - и никак не вървеше на добре, но пък беше толкова креативно.

Също така ми допадна философската страна на нещата, в която парадоксът на Ферми получава интерпретация.